Нашата
приказна нощ
Мария и Александър
12 юли 2026
до безкрай!
20:00
Приказна нощ
В осем и половина облаците най-после се разотидоха. Някой от персонала запали светлините над масите и за няколко секунди всички просто гледаха към тях.
А после... никой не смееше да излезе за по цигара, камо ли да погледне часовника си…
В 3 сутринта
оцелелите бяха около
23:00
По - сладка дори от теб
Всички вдигнахме чашите си едновременно за поредното „наздраве“.
Някои викаха „Горчиво!“, други плачеха от радост, а ние опитвахме да запаметим всеки един миг, докато го изживявахме както никога до сега.
00:00
Любим момент
Когато на дансинга се появиха и хората, които в осем вечерта ни казаха: „Ние сме до единайсет. После си тръгваме.“
В три през нощта не само че бяха още там, но и танцуваха.
Сутринта
Вечност
Догарящите свещи губеха пламъкът си, чашите бяха празни, а цветята губеха вече своята свежест.
Ти прошепна, че не искаш да забравиш тази приказно луда вечер.
Да, беше права! Прекарахме наистина прекрасна вечер, но вероятно трудно ще запомним всичко. Едно бе сигурно...
Ще помня теб.
Боса. Уморена. С разрошена коса.
Поисках да запазя този наш миг и да го превърна в един вечен спомен, за да може да се връщаме към него. За това…
Благодаря ти за тази нощ.
И за всички прекрасни сутрини, които ще дойдат след нея.
Твоят Александър
12.07.2026