За Ива
Една година
откакто сме съпруг и съпруга
Всички ми казваха, че бракът е хубаво нещо, но не ме предупредиха колко много ще обикна живота с теб.
Мартин
Ти, аз и малките неща от ежедневието
Всяка сутрин
Будя се преди теб само за да те чуя как мърмориш, че е рано. Ставаш сънена, разрошена и малко сърдита, а аз те гледам и си мисля колко много обичам точно това у теб. Защото още преди денят да е започнал, ти вече си направила така, че вкъщи да се чувствам като в истински уютен дом.
Когато закъснея след работа, виждам как оставяш лампата в коридора да свети и ми приготвяш късна лека вечеря… Малък жест, който ми казва повече от всякакви думи: някой не само ме чака, но и мисли за мен. Нямаш си и представа колко мило и трогателно е това.
Думата, която не вярвах, че ще обикна
Ние
Свикнах да казвам „ние“. В началото ми беше непривично, сякаш говорех за нещо, което тепърва трябва да разбирам. Сега „ние“ е най-естествената дума в живота ми. Когато мисля за утре, вече винаги има теб.
Ти и аз завинаги!
Ива,
Първата ни година беше наистина вълшебна.
Избираш ме и във всеки ден, когато съм мълчалив, уморен или сприхав. Знаеш кога да ме оставиш на тишина и кога просто да ме прегърнеш. Смееш се на шегите ми, дори когато ги знаеш наизуст. До теб не трябва да се преструвам на по-силен, отколкото съм. Мога просто да бъда себе си и точно в това намирам спокойствието, което толкова дълго не съм знаел, че ми липсва.
Знам, че годините пред нас няма да бъдат само лесни. Ще бъдем уморени, ще има трудни дни и моменти, в които ще трябва отново да избираме един друг. Искам да ги изживяваме заедно, въпреки всичко. Искам да остареем рамо до рамо и след много години пак да се прибирам при теб.
Мартин
Честита ни годишнина